Fobos

Майкъл Джексън е починал тази нощ. По предварителна информация причина за смъртта на 50 годишната поп-икона е сърдечен удар. Не харесвам музиката му, но ми стана крайно неприятно от тази новина... Той беше идол на поне 2 поколения и световна величина на музикалната сцена. Почивай в мир, Джако!

Вчера една непозната дама ме заговори в АйСиКю (да, има още такива като мен, които го ползват!). Оказа се, че намерила мотив да се вслуша и повярва в хората около нея. Изоставила самоувереността и нарцисизма, защото не помагали за това, което преживява. Аз бях не по-малко объркан от това, което тази непозната реши да сподели с мен. Но го направи обаче с конкретика, а с много метафора, която "нарисува" картина с много тъга, болка и отчаяние.

Това се променило, след като попаднала на една моя драсканица от преди повече от 5 години... В любимото мое форумче - на Аракис, тя открила отговор, който я "разтърсил" и я накарал да се замисли, че "конете с капаци са затворени в свой звят и волята им е просто дадена и те не виждат по-далеч от сламата, която дъвчат всеки ден". Хъм... Много добре казано!

Силно се надявам тя да се пребори с предизвикателството, което се изпречило. Аз самия не предполагах, че след година от написаното ще започна подобна битка... Всъщност света и хората около нас са толкова великолепни, че си заслужава да им се насладим.
.
Ето го и самото написано... накъде в далечния 8-ми януари 2004 г.:
.
- Пфууу! Тежко е положението, скъпи ми пациенте! - Каза лекарят след обстоен преглед над вече разболялата се ми душа.
.
- Толкова тежко? - Отвърнах аз, мислейки си, че до сега винаги съм намирал изход и без намесата на тези самохвалци лекарите.
.
Винаги съм търсил изход, бил съм болен и преди. Ама че наглост! Да ми казва, че положението било тежко! Та той не ме познава! Какви изследвания могат да потвърдят състоянието ми, като аз самият съм зад дебела бетонена стена?! Хе-хе, този се опитва да ме сплаши, за да си направи поредния експеримент с мен. Няма да го бъде! Мога и сам да се оправя! Миналия път просто намерих хапчетата, които бях бутнал в прашасалото чекмедже - вярата, която бях оставил за тежки случаи. Трябва да имам малко още от нея... Дано не съм изгълтал всичко наведнъж...
.
- Понякога, но не винаги, навременната намеса с лекарствени медикаменти помага. Но се страхувам, че сте закъсняли... - сведе глава докторът. Опитваше се да покаже съчувствие.
.
Нещо като чели трепна у мен. Съчувствие? Къде беше то до сега? Нима трябва да го съзирам в очите на един непознат? Че какво му пука на него - той така и така си взема дебелите пачки, а аз съм повод да не се прибере и тази вечер по-рано при невротизираната му съпруга. "Свиня!", казваше му тя и нареждаше: "Пак ли ронеше крокодилски сълзи с полуживите ти пациенти? Защо не ги оставиш сами да страдат и не се погрижиш за мен? От две седмици съм си харесала онова палто на витрината отсреща! До кога ще чакам да ми го купиш? Не мога да ходя с палтото от миналия месец! Какво ще си помислят хората за мен?"
.
Наистина какво? Жалко... май хората покрай нея не умееха да мислят.
.
- И какво? - Попитах, гледайки неразбиращо медикът, който се опитваше да не "посяга" към скалпела.
.
- Не мога да Ви лъжа. Някои неща не зависят от нас. Медицината е безсилна в подобен случай... Съжалявам...
.
Краят наближаваше, май това се опита да ми каже. В главата ми запрепускаха мисли, като стадо жребци, развяващи гривата си... мисли за всички красиви мигове, които съм имал, за местата, на които се радвах и бях с хората, които обичам, за моментите, в които бях истински щастлив... Ха! Къде са лошите спомени? Изчезнали са, хващат прах. Чудно, до сега само те ми бяха обсебили съзнанието. Не, не са се изпарили, не съм под упойка, не виждам бял тунел, а само един лекар в бяла прилежна престилка, гледащ ме със стъписано изражение.
.
Усетих се! Не знам колко време е минавала на лента живота ми, но учуденият поглед на доктора успокои лицевите ми мускули и аз вече не се усмихвах.
.
- Хей, приятел, нали мога да те наричам така? За днес приключвам, а мисля да пийна едно малко. Да те почерпя?
.
- Не, благодаря - отговорих аз. - Направихте достатъчно за мен.
.
- Защо, бе? Вярвай ми, искам да те почерпя!
.
- Не, аз не пия. Благодаря...
.
- И аз не пия, но може да ми помогне да се разсея.
.
- Както Вие помогнахте на мен?
.

Странно... Да имаш спомени, да ги погледнеш и да ти стане приятно. Май не си заслужава само да превъртам лентата.
.
...
.
- Ама, че гадост! Как ли въобще хората понасят алкохола?
.
- Не зная - отговорих му въпросително.
.
- Цял живот лекувам. Пациенти са ми казвали, че чашката също е добра медицина... Хората около нас знаят толкова много неща.
.
- И?
.
- Заслушай се в тях - и бутна чашата настрани. Облегна се назад, потупа ме по рамото и се усмихна.

Преди фестът две от групите, които ще участват имаха изяви в Полша и Швеция. Това са Scorpions и Dream Theater. "Скорпионите" взеха участие в концерта It Started In Poland, посветен на прехода в Полша през 1989 г. от тоталитаризъм към демокрация. "Театралите" забиха на Sweden Rock Festival. Ето и техни селистове:

Надявам се в Каварна да не бъдат толкова кратки! Но скоро ще се убедим в това :-)

Update 11.06.2009: На 10-ти юни Dream Theater изнесоха самостоятелен концерт в Москва, а това е техния сетлист, (прекрасен!):

01. In The Presence Of Enemies - Pt. 1
02. Beyond This Life
03. Take The Time
04. A Rite Of Passage
05. Hollow Years
06. Panic Attack
07. Erotomania
08. Voices
09. Solitary Shell
10. Constant Motion
11. The Spirit Carries On
12. As I Am
13. Pull Me Under

Бис:

14. Metropolis Pt. 1, Learning to Live и A Change of Seasons

През последните една-две седмици нямах много време, през което да се задържа пред компютъра. Имах малко повече ангажименти: по приключването на стажа, на който ходех; събирането, което организирахме за MS day; по ежедневни неотложни дела; по учене за последния изпит, който трябваше да взема... Все неща, които гълтат свободното време. Защо ли го поставям като приоритетно...? :-)

Чудя се с кое по-напред да се изфукам... Ей, голяма дилема! Нека бъде с новината, че си взех и последния изпит в университета и семестриално завърших! Най-сетне... все си мислех, че съм в една безкрайна сесия :-) Както и първия ми изпит, преди години, така и последния, беше устен. Разликата бе, че на първия (по микроикономика) ме скъсаха, докато сега на трудово и социално право го взех от раз! Винаги съм се чудел наистина ли съм станал по-сериозен или просто докато спя вълшебните джуджета ми наливат акъл в кухата лейка?!

На второ място ще отметна, че за рождения ми ден получих приказен подарък! Това е билет за концертите на Marillion и Foreigner! Не можете да си представите колко съм щастлив! Това лято ще бъде истинско rock-summer! Още не вярвам, че за един месец ще видя и чуя "великани" като Foreigner, Scorpions, Edguy, Blind Guardian, Marillion, Dream Theater и Motley Crue. Въпреки, че и времето навън е топло, кръвта ми вече е прекалено голереща и с всеки миг до тези концерти кипва все повече! За прекрасния подарък искам отново да благодаря на безценните ми приятели! Наистина успяха да ме направят много щастлив!

Малко съжалявам за това, че стажа ми в държавната администрация приключи. Тъкмо бях напипал ритъма на работа и опознах добре колегите там; тъкмо бях свикнал с тоновете бумащина и вече безпроблемно се ориентирах в нея... Твърдя, че пребиваването ми там беше полезно и знанията, които получих са ценни. В последния ден си говорех с колегите от дирекцията, в която бях, и потвърдих наистина, че мнението ми за държавната администрация бе различно в началото. Няма да ви убеждавам, трудно е за вярване. Определено и в монотонността има вихър от събития, които като буря бушуват в ежедневните задължения на всеки служител. Номерът е да си намериш здрава опора или перка на гърба, с която да се рееш по хаоса.

Пропуснах последните два мача на Локо, ама се надявам, че на последния за сезона - срещу Славия, ще успея да присъствам. Ясно е, че тази година няма да играем по европейските турнири, но и абонамент нямаме за тях :-) Силно се надявам поне голмайсторския приз да е при нас в лицето на Мартин Камбуров! Още помня инфантилните ни крясъци при всяко едно негово попадение при хеттрика срещу Левски на Герена! Винаги верни!

Не зная дали ще гласувате утре (07.06.2009 г.) на евроизборите... Аз ще гласувам, защото не желая да бъда безучастен за всичко, което се случва и ще се случва около нас - в България и Европа. Този израз на мнение ми дава сигурност, че аз не предавам себе си и заставам зад позицията, която имам. Не бягам от безразличие и отговорност! Ако все още имате колебания в политическите си възгледи можете да проверите вашата политическа ориентация на този сайт. Там има възможност да сравните вижданията си с тези на основните политически партии в България и страните от ЕС.

P.S. Отново благодаря за прекрасния подарък :-*

Световен ден на множествената склероза (World MS Day):

Първият световен Ден на множествената склероза ще обедини отделни личности, групи и организации в глобално МС движение, като им осигури възможността да участват в събития и мероприятия, които ще повишат разбирането за болестта МС като световен проблем. Ще има за цел също да се съберат средства за подпомагане работата на МС движението и ще апелира за по-тясно международно сътрудничество в медицинските изследвания на болестта МС.

Първият световен МС ден ще се отбележи на 27 май 2009, сряда, в различни страни по света и ще се провежда всяка последна сряда от месец май всяка година.

Световният МС ден е иницииран от Международната Федерация по множествена склероза (MSIF) и нейните членове - МС Общества, хора, групи и организации, включени в глобалното МС Движение.

Световният МС ден е създаден, за да:

Отделни личности, групи и организации, могат да се включат в Световния МС ден като:

Глобалното МС Движение обединява всички хора по света, страдащи от МС или засегнати косвено от МС. Обединени, всеки човек, група или организация в света, могат да се борят да подобрят качеството на живот на хората с МС, както и на много други хора, които са косвено повлияни или свързани с проблема.

Глобалното МС Движение:

Лори Шнайдер на Еверест. Снимка: msif

По света има над 2 млн. болни от МС, в България те са над 4000 души и липсва актуална статистика.

ИЗРАЗЕТЕ ВАШАТА ПОДКРЕПА ДНЕС!

До днес (25 май) над 8100 души от 128 страни подкрепиха инициативата, чрез регистрация в уебсайта на Световния ден на множествената склероза.

Филмът на Глобалното МС движение "1000 лица на МС", озвучен с песента на U2 – Beautiful day

P.S. Слагам линк към филма, защото има проблем да бъде гледан в YouTube...

С мъничко закъснение пиша това поздравление... Ако все пак е чудите за какво се отнася, то е за 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост!

Таня е публикувала страхотен постинг и си заслужава да се види! Призивът ми е всеки да сподели идеята й, поне на големи празници, свързани с българската писменост!

И да ви пожелая много здраве, да бъдете грамотни и културни! :-)

Никога не съм предполагал, че една шепа хора ще успеят да удивят прекрасни музиканти, като Zachary Stevens, Paul Michael Stewart, Andy Lee, Bill Hudson и Robert T. Drennan, да ги принудят да се кланят със замах и преклонение! Едва около 150 човека накараха момчетата от Burning Black, Manticora и Circle II Circle да се удивят от обстановката и топлото посрещане в клуб "Болярка" в София!

Концертът на трите групи трябваше да се състои в Blue Box, но организаторите от ABV Pro го преместиха в "Болярка", явно поради слабия интерес... Защо, бе, хора?! Къде сте, истински фенове на Savatage и Circle? Едва ли само само присъствалите във вечерта на 17 май са такива. Наистина пропуснахте страхотно шоу!

До този момент не бях посещавал клуб (по скоро бирария) "Болярка", но мога да кажа, че обстановката вътре е приятна - малко, спретнато клубче. Въобще цивилизована обстановка - и бира можеш да пийнеш, и на бара да поседнеш :-) Оказва се, че там от време на време свирят български групи като Уикеда, Обратен ефект, Конкурент и т.н. Определено ще го посетя скоро пак.

Сцената, където щяха да се изявяват музикантите беше адски мъничка. Това обаче само можеше да зарадва всички отпред, защото никой не би възразил да бъде на половин метър от любимците си! След една бира и сладки приказки с познати и непознати, 30-на минутки след първоначално обявения час, първи пред нас излязоха Burning Black. Никога преди това не бяха чувал за тях. Оказа се, че са от Тревизо, Италия и умеят да свирят качествен хеви метъл! Успяха да подгреят публиката с кратък сетлист, но определено оставиха страхотни впечатления! Групата се състои от Massimo De Nardi - вокал, Alessandro Jacobi - баскитара, Enrico Antonello - китара, Giovanni Moretto - китара и Luca Scomparin - барабани и имат издадени 3 албума (Smell The Fire - 2005, Fight To Dream - 2006 и Prisoners Of Steel - 2008), които всеки можеше да си купи на концерта за по 20 лв., лично продавани от членовете на бандата :-) Да, Burning Black успяха да пораздвижат пиещите все още по баровете биричка. Не познавам творчетвото им, но можеби всички песни, които изпяха бяха от единствения засега дългосвирещ албум (Prisoners Of Steel).

Около 20:30 ч., след кратко пренареждане на минисцената се появиха датчаните Manticora. Представете си петима русокоси здравеняци от северните народи... същински войни на хеви метъла! Lars Larsen (вокал), Kristian Larsen (китара), Martin Arendal (китара), Kasper Gram (баскитара) и Mads Volf (барабани) се представиха никак лошо и изпълниха разнообразен сет, добре подбран от немалкото албуми, които имат - Roots of Eternity (1999), Darkness With Tales to Tell (2001), Hyperion (2002), 8 Deadly Sins (2004), The Black Circus Part 1: Letters (2006) и The Black Circus Part 2: Disclosure (2007). След края на концерта имах възможност да разменя няколко думи с вокалиста Ларс и да разбера, че е много доволен от топлото посрещане в София. Предната вечер са били в Румъния и въпреки по-голямата сцена и зала, българската публика ги е очаровала! Останали са видимо по-доволни от обстановката.

(забележка: сетлистът на Manticora е копират от коментар на mdenchev в Катехизис)

След около час изявата на Manticora приключи и присъствалите в клуба останаха много водолни от заряда, който дадоха датчаните. Те не пропуснаха да раздадат множество сувенири и да благодарят за толото посрещане. Самите те си прибраха техниката и инструментите, за да могат самите Circle II Circle да си проведат саундчек-а. След десетина минути и те бяха готови да започнат да разбиват малобройната публика с безброй хитове!

Какво по-добро начало можеше да бъде дадено от Fatal Warning?! Според мен нямаше човек в клуба, който да не помага на Зак Стивънс в припева с

When you brought me down through the fire
Opened up my mind to desire
All the things I learned to rely on
All the dreams I left here to fine
Are now gone

След перфектното начало никак не се изненадах от Dead Of Dawn, с която концертът продължи. Това е една прекрасна песен и аз лично много се радвам, че успях да чуя на живо! Последва Forever, която подлуди публиката:

Fighters
You always said the face of death
Would soon arrive
Runners
Until the end
Pray for new life to begin...

Звукът в клуба не беше никак зле. Аз бях отпред, в средата и не усетих големи сътресения и микрофонии. Такива имаше в изобилие при саундчек-а, но не и по време на концерта! Плътния глас на Зак Стивънс се "разливаше" из клуба и достигаше до всяко негово кътче. Музиката на всички от групата "плетеше" своята мрежа като един голям паяк и безмилостно придърпваше все по-близо до сцената всеки, който присъстваше в клуба. Като магнит бяха последвалите парчета Forever, Waiting и Sea of White, която дружно в припева беше изпята от всички.

След великолепната Sea of White барабанистът изпълни едно соло, което не блестеше кой знае колко, но наелектризира допълнително обстановката. За да останем съвсем без дъх бяхме изцерени с Heal You:

I can show you
I control you
Welcome to my life
I know you
I’ll conceal you
I can heal you
Of what you have become

След края на песента Andy Lee смени китарата с клавир и подхвана Echoes, а след това Zak Stevens ни "разби" с нежното й изпълнение... Всяка секунда от него си заслужаваше и беше истинско удоволствие да се слуша и наблюдава как Circle II Circle редят низа си от скъпоценни камъни. Не бяхме преполовили концерта, а чухме толкова качествени песни... Какво ли ни очакваше още?

Отговорът не закъсня и само след миг бяхме разтърсени от Chase the Lies. Основен "виновник" за тази песен имаше китариста Bill Hudson, който с много хъс успя да подлуди публиката! Младокът остана видимо доволен от подкрепата на феновете и им благодари с перца за китарата. Лично от него получих и аз едно, което ме направи адски щастлив!

Буквално разбити се почувствахме и след Soulbreaker, на която титаничния глас на Зак Стивънс оглушаваше клуб "Болярка", а китаристът Andy Lee редеше сола след сола. Последва значително по-тежката Messiah, на която басистът Paul Michael Stewart едва не си отвинти главата от куфеене! След края на "пътя на месията" ни очакваше още едно качествено соло на Bill Hudson, а веднага след неговия край "откровението" - Revelations! Нямаше как да не заглушим Зак със:

Don't want to let you go
Never could let it show
Why do I always trust you
I'll never let it go
I've carried on the line
And made the most of time
Waiting for this day to arrive

Официалната част на концерта приключи с So Many Reasons, но нямаше човек в клуба, който да повярва, че това наистина ще е края на концерта! Не и след великолепното отношение на публиката към музикантите, не и след прекрасните песни, с които ни "обстрелваха", не и след като не сме чули нищо от творчеството на Зак в Savatage. Първо обаче се насладихме на пиано версии на If I Go Away и Watching In Silence.

Не толкова известната, но красива балада If I Go Away бе посрещната много топло от всички, който във вечерта на 17 май бяха не само заради Circle II Circle, но и заради Savatage. Приказката продължи с Watching in Silence:

I'm moving on
I'm moving on
Watching in silence
Watching in silence again
Keep pushing on
I keep pushing on
Watching in silence
Inside the night as
All of the world Is asleep

Тук някъде останах без глас... Тази великолепна песен съвсем ме изцеди... Чувствах се щастлив, че имам късмета да бъда на един метър от Зак Стивънс, на един метър от едни прекрасни музиканти. Макар и шепа хора успяхме да развълнуваме момчетата на сцената, които ни благодариха с още един бис, след кратко отсъствие.

Ерата Savatage нямаше да бъде подмината и буквално бяхме разтърсени от великолепните Nothing's Goin' On и Taunting Cobras. Тежкото звучене определено бе по-различно от цялата концепция на Circle, но нямаше как да се разминем и без парчета от Сава! Аз лично харесвам повече Edge of Thorns и се радвам, че я изпяха, макар и като финална вече песен...

След почти два часа Circle II Circle оставиха у феновете прекрасни спомени! Страхотна група с много енергия, която превзе всеки от присъствалите! Аз лично нямах много сили да изкача стъпалата до изхода, а и всеки около мен беше подобие на зомби - с криволичеща стъпка вървеше бавно, бавно напред. Горе, във фоайето, ни чакаха музикантите от Burning Black и Manticora, които с радост раздаваха автографи и разговаряха за впечатленията си от концерта. Видимо бяха доволни от посрещането в България. Дори и пред толкова малко публика те се раздадоха максимално и не допуснаха никой да бъде разочарован!

След малко се появиха и музикантите от Circle II Circle, като разбира се, на най-голямо внимание се радваше Зак Стивънс. Всички бяха заобиколени от фенове, които искаха автографи и снимки за спомен. Нито един от бандата не отказа такива, както и разговор с всеки, които желае. Страхотно отношение към всеки, присъствал в топлата майска вечер на този великолепен концерт.

Прибрах се с усмивка до ушите! Почувствах се някак специален - не само заради отношението на трите групи към хората на концерта, не заради прекрасната музика, не заради възможността за контакт с музикантите... Може би заради съвсем искрените им впечатления, че едва 100-150 човека са ги накарали да пеят като пред 15 000! Самият Зак Стивънс беше толкова доволен, че обеща да направи всичко възможно да се върне пак в България - хората тук знаели как да се забавляват :-)

По непотвърдена информация Skyclad ще свирят в България на 31 октомври! Силно се надявам, тези слухове, които са пуснати от новооткрития клуб "The Box", да се окажат реалност! Фолк метъла е моя слабост и за мен едни от най-добрите в този стил са именно Skyclad.

Музиката със северни мотиви, прекрасната лирика и добрите вокали създават една приказна музика, която има огромно количество фенове както навсякъде по света, така и в България. Всеки, присъствал на концерта на Kreator помни фолкметълите Eluveitie. Те буквално "взривиха" меломанските представи на онези, които не знаеха какъв е този стил в музиката. За всеки, харесващ фолк метъла, Eluveitie донесоха екстаз...

А по моето скромно мнение Skyclad са по-интересна група и по-мелодично звучаща. Определено има много фенове тук и силно вярвам тяхното гостуване да се осъществи!

И все пак нека чуем една тяхна песен, ако не съм бил достатъчно убедителен. Избрал съм The Parliament of Fools.

All the seats are taken in the house that makes the rules
All the seats are taken in 'The parliament of fools'

The discontented winter howeld, when I first came up to vote
They swept in on a sea of change, but I'm glad I missed their boat
As communities were taxed and torn, utilities got floated
And for eighteen years the 'true blue' cause
prevailed and was promoted
How do you cast your vote in a parliament of fools?
How do you cast your vote in a parliament of fools?

How I took me off a college for to learn philosophy
Studied Paine and Machiavellin spin and sophistry
But coming from a county that was redin tooth and claw
For a one-horse-race some lobby-fodder-donkey
was brought forth
How do you cast your vote in a parliament of fools?
How do you cast your vote in a parliament of fools?

All the seats are taken in the house that makes the rules
All the seats are taken in 'The parliament of fools'

Armed ith this liberal knowledge, I set off to London town
To see 'the seat of wisdom' and hear justice handed down
Not 'a semblance of normality', an assembly of insanity
I'll not become a member of of this parliament most foul
How do you cast your vote in a parliament of fools?
How do you cast your vote in a parliament of fools?
Yes, all the seats are taken and our confidence is shaken
How do you cast your vote in a parliament of fools?

Албумът Ghost Opera на Kamelot никак не е нов (и все пак едва на годинка), но днес засякох ново видео - клип на великолепната песен Love You To Death. Прекрасен е: черно бял, семпъл и направен много качествено!

След по-малко от месец Kamelot обещават да влязат в студио, за да запишат нов албум. Силно се надявам да посетят отново България и да го представят. Първото и за сега последно тяхно гостуване тук имаше невероятен успех. Още помня ухилената физиономия на Рой Кан... Велик концерт!